РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Маските като символи на страх и културна идентичност

Дата на публикуване: 14:11 ч. / 25.08.2025
Прочетена
50188
Златното мастило

Преди COVID-19, светът беше свидетел на епидемията SARS през 2003 година, която, макар и по-ограничена по своя мащаб, остави траен отпечатък върху общественото съзнание. За разлика от глобалната пандемия от коронавирус, SARS беше по-скоро характерна за Източна Азия, където се разпространяваше по-широко, и имаше ограничено разпространение в Съединените щати. Въпреки това, медиите често показваха изображения на азиатски жени, носещи защитни маски, които се превърнаха в символ на страха и подозрението към „азиатските тела“ не само в Азия, но и в западните страни. Феминистката писателка Клер Чинг Джен анализира как тези образи разширяват публичните страхове и ги свързват с националната и расовата идентичност.

Тази визуална репрезентация носи много по-дълбоки значения, които Джен описва като процес на ориентализация. Жените с маски се възприемат като символи на Китай и неговата „непредсказуемост“, както и на „женската слабост“ и „нецивилизованост“. В същото време, те са и носители на риска и отговорността за разпространението на заболяването. Този двойствен образ създава напрежение между тяхната роля като защитници и като потенциални източници на зараза, което подчертава сложността на социалните нагласи към азиатските жени в този контекст.

Интересното е, че носенето на маски в САЩ е било контроверзно дълго преди пандемията COVID-19. В статия от 2003 година, публикувана в научното списание Science, се описва как маските се възприемат като средства за предпазване от „мистериозен агент“, а в текста дори се намеква, че самите носещи ги жени могат да се разглеждат като „мистерийните агенти“. Това показва, че асоциациите между маските и опасността са дълбоко вкоренени в културните и социалните нагласи.

Джен също така обръща внимание на начина, по който визуалните образи на маскираните майки с деца се използват като символи за грижа и отговорност. В едни изображения, маската е знак за предпазливост и защитна роля, докато в други, липсата й означава „завършване“ на кризата. Тези визуални елементи подчертават как маските стават част от социалната роля и идентичността на жените като пазителки.

Обаче маската като технологично средство също поражда въпроси за човешката природа и границите между естественото и изкуственото. Джен сравнява маската със сцените от научно-фантастични филми, където човешкото лице, лишено от маска, изглежда ужасяващо и чуждо. Този образ подсказва, че носенето на маска не е просто здравен акт, а символ на границите между човека и технологиите, и на това как съвременният човек се възприема в контекста на заплахи и страхове.

В допълнение, Джен разглежда и паралела между маските и забрадките на мюсюлманските жени, като символи на културната „другост“. В западната пропаганда, тези символи често се използват за оправдаване на военни интервенции и за подчертаване на женската „подчиненост“ в „задничави“ общества. Този оріенталистки подход създава стереотипи, които допълнително усложняват разбирането за маските като символи на културна и полова различност.

Джен предупреждава, че тези образи и асоциации все още имат силно влияние, въпреки че оттогава минаха години и светът преживя пандемията COVID-19. Маските продължават да бъдат символи на страх, подозрение и социална разделеност, като понякога събуждат и комични или зловещи асоциации. В същото време, те изискват внимателен анализ на социалните неравенства и предразсъдъци, които се крият зад тях.

Това е една от важните поуки, които можем да извлечем от анализа на Джен – че външният вид и символите, като маските, често се използват като мощни средства за социална маркировка и контрол. Те отразяват дълбоки културни страхове, стереотипи и политически нагласи, които трябва да бъдат предизвикани и преодолени, за да се постигне по-справедливо и разбиращо общество. В този смисъл, разбирането на ролята на маските в контекста на епидемиите е не само здравен въпрос, а и ключ към социалната справедливост.

Книгата, в която е публикуван този анализ, е "The Face of the Other" на Джен, която разглежда как визуалните символи и образите формират нашето възприятие за културните различия и заплахи. Тази работа е важен принос към разбирането на начина, по който обществата реагират на кризи и как културните стереотипи се закрепват в масовото съзнание.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Майкъл Дъглас, носител на „Оскар“ и актьор с дълга кариера, обяви, че ще публикува мемоарите си тази есен. Според информация от Асошиейтед прес, книгата ще пр ...
Вижте също
На специално събитие в Сити Марк Арт Център, литературната сцена отново блесна с представянето на новата книга на поетесата Маргарита Петкова, озаглавена „Докога, М ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
На литературна вечер, посветена на творчеството на Анжела Димчева, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов подчерта важността на споделянето в изкуството. Събитието се проведе в уютната обстановка на столичния литературен салон „Дора ...
Валери Генков
Златното мастило
Проф. Кьосев: Кирил Кадийски — поетът, създаващ „огромни вселени“ в българската литература
В книжарница „Каза либри“ в София се проведе специално събитие, посветено на българския поет и преводач Кирил Кадийски. Събитието, събрало водещи литературни личности, беше повод за представяне на новите издания на поета, включително двата тома &bd ...
Ангелина Липчева
Валя Ахчиева представя „Открито – забранено за политици" в Севлиево
Валери Генков
Златното мастило
A chi lo sa: Любовта като метафизично изживяване
Джезуалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от н ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
„(Не)Форматът“ обединява нови таланти и утвърдени автори в литературната сцена
Издателство „Отвъд кориците“ обяви, че ще отпразнува третата годишнина на свободната литературна сцена „(Не)Форматът“ с издаването на нова антология, озаглавена „(Не)Форматна антология“. Събитието, което ще отбележи този важ ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Новият дигитален клуб в Угърчин: "Обучение за дигитални умения безплатно за всички"
В Народно читалище "Вълчо Русковски – 1894 г." в Угърчин стартира нова инициатива, която цели да подпомогне местната общност в придобиването на дигитални умения. Според информация от секретаря на читалището, Борислав Патарински, проектът е част от национ ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Аарон Бърч: Литературен гражданин с магия и хумор
Добрина Маркова
Литературен обзор
Камелия Тодорова: „Промяната трябва да започне от нас“
Валери Генков
Камелия Тодорова, специалист по педагогика и майка на дете с аутизъм, представи своята нова книга „Пътеводител на толерантността“ на събитие, проведено в интерактивната зала на Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич. Тодорова подчерта важността на личната инициатива за промяна, преди да се търси подкрепа от обществото и институциите. Книгата е създадена с цел да пред ...
На бюрото
Маня Попова: Центърът е композиторът
Добрина Маркова
Авторът и перото
Министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев и заместник-кметът на Община Ст ...
Начало Златното мастило

Маските като символи на страх и културна идентичност

14:11 ч. / 25.08.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
50188
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Преди COVID-19, светът беше свидетел на епидемията SARS през 2003 година, която, макар и по-ограничена по своя мащаб, остави траен отпечатък върху общественото съзнание. За разлика от глобалната пандемия от коронавирус, SARS беше по-скоро характерна за Източна Азия, където се разпространяваше по-широко, и имаше ограничено разпространение в Съединените щати. Въпреки това, медиите често показваха изображения на азиатски жени, носещи защитни маски, които се превърнаха в символ на страха и подозрението към „азиатските тела“ не само в Азия, но и в западните страни. Феминистката писателка Клер Чинг Джен анализира как тези образи разширяват публичните страхове и ги свързват с националната и расовата идентичност.

Тази визуална репрезентация носи много по-дълбоки значения, които Джен описва като процес на ориентализация. Жените с маски се възприемат като символи на Китай и неговата „непредсказуемост“, както и на „женската слабост“ и „нецивилизованост“. В същото време, те са и носители на риска и отговорността за разпространението на заболяването. Този двойствен образ създава напрежение между тяхната роля като защитници и като потенциални източници на зараза, което подчертава сложността на социалните нагласи към азиатските жени в този контекст.

Интересното е, че носенето на маски в САЩ е било контроверзно дълго преди пандемията COVID-19. В статия от 2003 година, публикувана в научното списание Science, се описва как маските се възприемат като средства за предпазване от „мистериозен агент“, а в текста дори се намеква, че самите носещи ги жени могат да се разглеждат като „мистерийните агенти“. Това показва, че асоциациите между маските и опасността са дълбоко вкоренени в културните и социалните нагласи.

Джен също така обръща внимание на начина, по който визуалните образи на маскираните майки с деца се използват като символи за грижа и отговорност. В едни изображения, маската е знак за предпазливост и защитна роля, докато в други, липсата й означава „завършване“ на кризата. Тези визуални елементи подчертават как маските стават част от социалната роля и идентичността на жените като пазителки.

Обаче маската като технологично средство също поражда въпроси за човешката природа и границите между естественото и изкуственото. Джен сравнява маската със сцените от научно-фантастични филми, където човешкото лице, лишено от маска, изглежда ужасяващо и чуждо. Този образ подсказва, че носенето на маска не е просто здравен акт, а символ на границите между човека и технологиите, и на това как съвременният човек се възприема в контекста на заплахи и страхове.

В допълнение, Джен разглежда и паралела между маските и забрадките на мюсюлманските жени, като символи на културната „другост“. В западната пропаганда, тези символи често се използват за оправдаване на военни интервенции и за подчертаване на женската „подчиненост“ в „задничави“ общества. Този оріенталистки подход създава стереотипи, които допълнително усложняват разбирането за маските като символи на културна и полова различност.

Джен предупреждава, че тези образи и асоциации все още имат силно влияние, въпреки че оттогава минаха години и светът преживя пандемията COVID-19. Маските продължават да бъдат символи на страх, подозрение и социална разделеност, като понякога събуждат и комични или зловещи асоциации. В същото време, те изискват внимателен анализ на социалните неравенства и предразсъдъци, които се крият зад тях.

Това е една от важните поуки, които можем да извлечем от анализа на Джен – че външният вид и символите, като маските, често се използват като мощни средства за социална маркировка и контрол. Те отразяват дълбоки културни страхове, стереотипи и политически нагласи, които трябва да бъдат предизвикани и преодолени, за да се постигне по-справедливо и разбиращо общество. В този смисъл, разбирането на ролята на маските в контекста на епидемиите е не само здравен въпрос, а и ключ към социалната справедливост.

Книгата, в която е публикуван този анализ, е "The Face of the Other" на Джен, която разглежда как визуалните символи и образите формират нашето възприятие за културните различия и заплахи. Тази работа е важен принос към разбирането на начина, по който обществата реагират на кризи и как културните стереотипи се закрепват в масовото съзнание.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
Валери Генков
Златното мастило
Проф. Кьосев: Кирил Кадийски — поетът, създаващ „огромни вселени“ в българската литература
Ангелина Липчева
Златното мастило
Валя Ахчиева представя „Открито – забранено за политици" в Севлиево
Валери Генков
Всичко от рубриката
Любовта е на всеки ред в новата книга на Маргарита Петкова
Ангелина Липчева
На специално събитие в Сити Марк Арт Център, литературната сцена отново блесна с представянето на новата книга на поетесата Маргарита Петкова, озаглавена „Докога, М ...
На бюрото
Антония Арслан дари значителна част от библиотеката си на Библиотеката на корените
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
„(Не)Форматът“ обединява нови таланти и утвърдени автори в литературната сцена
Добрина Маркова
Литературен обзор
Новият дигитален клуб в Угърчин: "Обучение за дигитални умения безплатно за всички"
Добрина Маркова
Авторът и перото
Аарон Бърч: Литературен гражданин с магия и хумор
Добрина Маркова
Литературен обзор
Камелия Тодорова: „Промяната трябва да започне от нас“
Валери Генков
На бюрото
Маня Попова: Центърът е композиторът
Добрина Маркова
Експресивно
Новите учебниците вече ще бъдат с нова валута - евро и евроцент!
Добрина Маркова
Авторът и перото
Красимир Вълчев и Надежда Чакърова инспектират иновации в образованието в Стара Загора
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
Валери Генков
Подиум на писателя
Христина Проданова споделя тайните на публикационният процес в научните изследвания
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
От Нютон до Шеврьол: Революцията на цветовете в модата и облеклото
В средата на деветнадесети век, в Англия и Америка, жените започват да задават въпроси относно цветовете, които най-добре подхождат на техния тен. Тази нова интересна тема е до голяма степен повлияна от списания, които насърчават читателките да се запознаят с ...
Избрано
Никога не е късно за нова идентичност: Грейс Криланович
Нови литературни хоризонти се откриват с предстоящото издание на "Acid Green Velvet" от Грейс Криланович (Grace Krilanovich), което ще излезе на 8 септември 2026 година. Това е първият роман на авторката след почти две десетилетия, след като се утвърди с ...
Докога, Маргарито? Въпросите, които всеки от нас си задава
Ако сте поропуснали
Веселин Янчев разкрива нови документи за септемврийското въстание
Издателството „Св. Климент Охридски“ представи новата книга на Веселин Янчев, озаглавена „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“. Тази работа е значима, тъй като предлага ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.